Сливница (Obshtina Slivnitsa)
Кмет на община Сливница е Васко Стоилков, който е градоначалник от 2011 г., а през 2015 г. печели втори мандат.
Град Сливница е разположен на площ от 187 km² в северозападната част на Софийската котловина, на 32 km от София и на 25 km от границата със Сърбия. Градът се слави със студените зимни месеци, най-вече със силните си ветрове, откъдето най-вероятно произлиза и името му (от „сливане“). Надморската височина варира от 600 до 800 m. Приблизителни географски координати на Сливница са 42° 51′ минути северна ширина и 23° 03′ източна дължина, снети от карта с мащаб 1:250 000, определят географското ѝ местоположение в Северното полукълбо и на изток от Гринуичкия меридиан.
Сливнишкото поле е „отворено“ на югоизток към София, на северозапад към Драгоман и на запад към Алдомировци. В останалите посоки то е оградено от сравнително ниски и заоблени хълмисти възвишения. Северните възвишения принадлежат към най-южните разклонения на Стара планина, южните – към северните разклонения на планинската верига Люлин – Вискяр – Завалска планина – Гребен – Влашка планина.
Софийската котловина, част от която е Сливнишкото поле, е котловинна релефна форма в границите на Краищидно-Средногорската област. Западната част на котловинната основа е хълмиста, с добре оформени кватернерни тераси. Последните са се образували през кватернерния период на незозоиската ера, приблизително преди 1 милион години.
През плиоценската епоха на незозойската ера, приблизително преди 5,3 – 2,6 млн. години, котловината е представлявала сладководно езеро, което постепенно се е запълвало с наслаги от глини, пясъци, чакъли и мергели, пренесени от оградните планини. От бивше находище на ранноплейстоценска сухоземна гръбначна фауна (някогашна взривена пещера) в хълма „Козяка“ до града са открити няколко десетки вида птици, бозайници, влечуги и земноводни. Находището се смята за едно от най-важните в цяла Европа от ранния плейстоцен.
Карта - Сливница (Obshtina Slivnitsa)
Карта
Страна - България
Национално знаме на България |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
BG | Български език (Bulgarian language) |
TR | Турски език (Turkish language) |